10.02.2012 г., 18:54 ч.

Моя песен 

  Поезия
853 0 7

Нося те в оттенъци на лято,

в ирисите на очите - светлина.

Пазя те във пазвата на топло,

моя песен  в звучна тишина.

Затова понякога припяваш тихо

със нестройни думи в галещ зов,

но дочувам как дълбоко

коренът ти се разлиства  в мен.

И те вая в мислите си, скрити

от хорски шум, да не заглъхнеш.

Във съня си пея те с трелите

на нотите, с които ме приспиваш.

В първото разцъфнало кокиче

днес познах те с радост аз.

Моя песен бяла на момиче,

пак със обич нежна те запях.




 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??