За Мечтите.
Изживях хиляда бездарни живота
и нито един недостоен за смъртта.
Пламвах и догарях, факла кръстоносна,
все за теб, моя вечна мечта.
Раждах се и тлеех, бях и не бях,
в съдби многотонни побеждавах,
сълзите изплаках в къшейче смях
и за малко любов го продавах.
Нарисувах за тебе житните кръгове.
Издълбах йероглифите в пещерите.
Начертах ти релси, построих ти влакове
и донесох мъдростта на крокодилите.
Изживях хиляда достойни живота,
в „чакалнята” от днес за утре се редя
и с всеки ред, все повече си струва
за теб да умра, моя вечна мечта.
© Николина Милева Всички права запазени