Живях из хиляда небосвода,
приземих се на много звезди,
и търсих дух, безразсъдно свободен,
копнян, но неопитомим.

И намирах… И в тях се преливах,
и губих се из техните вселени,
и след всеки, безнадеждно умирах.
Но ме предава все, душата ми на феникс.

Да, знаеш, аз не горя, а взривявам,
не спирам, докато не се изпепеля,
но до дъно и до болка се раздавам.
Днес ще станеш ли моя звезда?

Ще ми светиш ли поне за малко?
Ще ме заблудиш ли, че си мой,
докато ме ограбваш до припадък…
Пореден дявол ли си или първия герой?

24.04.2016г.
гр. Сопот