Ангел в бяло,
от сън дълбок остатък,
молба за помощ,
загубена по своя път.
Една любов, задавена в забрава
и вярата в надеждата, в любовта...
Сянка от крила,
скрита в огледало.
Образът, пречупен от падаща дъга,
а пътят е обвит в сива пелена...
Сълзи се сипят от листа.
А ангелът?
Белотата му се губи
в сивотата на света...
© Тони Иванова Всички права запазени
стига да имаш душа и очи да го видиш...
Прекрасно стихотворевние.С много обич.