Нашето познанство започна така:
в зимна, мразовита вечер една
ти появи се пред нашата врата,
търсейки малко нежност и топлота.
Беше слабичко, измръзнало бебе,
и гальовно взех те в ръце,
теб, с твоята тигрова шарка
и с пълното ти с любов сърчице.
Мъркаше сладко и месеше с лапички,
осъзнала, че вече не беше сираче.
А аз, щом те гушнах, разбрах:
щастието само намира човека! ...