Тази жълта тъмнина,
дето се е вкопчила в мен
и вади спомените ми кадър по кадър
като филмова лента...
Този прилив,
дето заля алеята за среща
на Времето с Вечноста
и превърна разходката в плуване
към безкрая...
Този страх железен,
превърнал се в решетка
на собствената ми волност ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация