Бели гларуси над мен прелитат,

завъртат се и сякаш вплитат

във пъстроцветната тълпа

живот и топла тишина.

Есента злати със своите листа,

денят по тъжен е във тази тишина.

Децата носят раниците тежки,

разказвайки познатите си смешки.

Сребрист е вече моят зимен град,

на топло всички хора спят.

Потънала във сънна тишина,

искри студената му красота.

Отново всичко се преражда,

събужда се и тихо се обажда.

В зелено свети новият ми град

и пак, и пак сезоните вървят.

Познахте вие – знам добре,

Бургас обичам от дете.

И синьото пристанище красиво

със лодки, плаващи, игриви.

За мене няма по-прекрасно от това –

моят град, пълен с топлина,

моят град, потънал в тишина,

моят град и нищо друго на света!