Моят грях

Беше отдавна. И толкова кратко.

Аз спях във люлка- раменете на татко.

След това люлката се продъни

и животът ми дяволски се издъни.

В дупката, в която бях потънала

се чувствах удобно, до шия затънала.

Ти си ми закъснелият: и родител

моят любовник, мускетар и спасител.

С неочакван за никого, стоицизъм,

пренебрегнахме детския егоизъм.

Извървяхме път, с тръни белязан,

под погледи, пълни със сарказъм.

Сигурно сбъркахме във отношенията

и взаимодействието със поколенията.

Но в любовта винаги има жертви.

Не грешат единствено хората, мъртви.

Сега заспивам на моето само

място- вляво до твоето рамо.

Заспивам във теб, без никакъв страх,

мое обсебване и любов, и грях!