Вървя, измислена от някого,превзела своя храм-мечта.От спомените храня се, но всякогапри теб се връщам още в мисълта!
Създала съм във храма си олтар.Пред иконата отправям ти поканаи всяка реч, и всеки Божи дарпревърнала съм в плачеща камбана!
Пред храма си безверие посях.Прехранвам се със пост и със молитва.Да те забравя знам, че не успях,душата ми към тебе пак политва!
Моят дом, моят храм, моя крепост -аз се моля и денем, и нощем.А в молитвите сладко унесена,аз се питам, жив ли си още?