Защо все на мен се случват лошите неща?
Може би съдбата ме е орисала с тъга...!
Да страдам да се моля за късче щастие,
а то да ми бъде само като предястие!
Жалко, че животът ми не е като на другите деца.
Кажете ми, не е ли трагично това?
Разбрах как един миг може да преобърне целия ти живот...
дори и за това да не си готов!
Иска ми се да върна времето назад,
но как да го върна като няма как?
Тъгата малко по-малко ме убива,
а сърцето от бавно по-бавно спира...!
( В памет на Красимир Маринов)
© Диана Маринова Всички права запазени