Аз поканих те, теб, на дуел -
да направим една стихосбирка...
Ти, погрешно товара поел,
... ме въвлече в една друга битка.
Ти поиска тук мойто сърце,
невъзможната нежност и обич...
Как да дойда във твойте ръце -
ти на шията слагаш ми обръч.
Всяка дума за мене е зов...
И от всеки стих вземах доброто,
но не търсих аз твойта любов,
неусетно събудих в теб злото...
Аз не искам да има раздяла...
Нека там, дето ти ме измисли -
да остана мечтана и бяла -
книга, дето докрай не разлисти...
© Ирена Георгиева Всички права запазени