13.12.2011 г., 20:55 ч.

Моят Рицар 

  Поезия
781 0 0

Доспехите настрана хвърли
и мене силно прегърни,
сабята си остави
и леко ме целуни!
 
Липсваше ми толкоз дни и нощи,
няма ги сълзите от снощи.
Не искам живота си да даваш в битки,
не искам да  пия отровни напитки. 
 
Огън в очите ми блести,
душата в мен лети.
Беше време изгубените територии
да бъдат върнати обратно. 
 
Триумфът в любовта е наш,
магията я има в нас.
Приказката ни тепърва започва,
хвърлих в морето вечна котва.

© Мария Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??