Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13.12.2007 г., 8:30 ч.

Моят самурай 

  Поезия » Любовна
898 0 20

             (на съпруггът ми Р.Тодоров)


Със мене не лети, и няма време
очите си да свърне към небето,
ала той дланите ми в своите държи,
задъхва се със мен в сърцето.
И все така, не се научи на мечти.
Да пори с мене хоризонта.
Но в делника до мене, все върви
със грижите за парното и тока.
Ревнив, и горд е, моят самурай...
a острието аз съм във гърдите.
Не се страхува, наясно е, и знае...
зад облак бял, се любят птиците.
И честичко подрязва ми крилете...
да не летя със нежен птичи зов,
а те израстват пак в минутите,
когато му се вричам във любов.
Тогава във съня ми той е птица,
живееща в крилете ми, във мен.
Тогава той със мене се пресича
във лудостта на общия проблем.
А утре, уморена от мечтите си,
душата щом потегли към безкрая.
За мен ще плаче с истински сълзи,
и само той ще бъде с мен, докрая.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??