Красивият ми скъп свят,
моят измислен свят,
моят лъжлив свят.
Със синьото небе,
със зелените поляни,
със звънящата музика,
този така хубав свят,
този така свободен глас,
този така самотен свят глас.
Къде остана радостта?
Къде са усмивките?
Къде е смехът?
Защо бягаш, радост?
Защо бягаш, момиче?
Защо бягаш, дете?
Подари ми светлината,
подари ми надеждата,
подари ми сърцето си,
за да мога да живея,
за да мога да копнея,
за да мога да обичам.
© Кори Кръстева Всички права запазени