Аз лятото го помня със вълните
и мирис на разпенен морски бряг.
С къдрици, меки като топли устни,
покрили челото на млад монах.
И помня още всяка тиха стъпка
и пясъка по мокрите нозе...Така
в съня ми, с дъх тръпчиво-сладък,
прокапва спомен - шипков мармалад.
А щом привечер Месечината сънливо
примамва в пазвата си дивите коне,
с очите ти, по-тъмни от маслини,
ще ме погледне Юли...Точно като теб...