Ето днес чакам колет, колет с писмо от сълзи. Колет, който ще ми донесе много спомени и размисли…
Ето днес получих колет, колет с кутия сладки, колет с кутия спомени…
Тези сладки, тези спомени ме връщат назад, те са северния вятър, те са горското обаяние. Северни сладки, които шепнат „Липсваш ми… Плача за теб, дишам за теб…”
Да, и аз плача, и мен ме боли, и аз умирам… Знам, че няма да се върна, знам, че не мога да се върна, знам, че няма смисъл, знам, че не трябва, но боли и не издържам!
Сълзите са с мирис на пръст, а силите са изчерпани, самотата е вечна, деня е последен, смисъл няма – само кутия сладки и малко мечти, живот на лента и вечна носталгия. Живота е едно тире, а аз съм в дясната страна.
Мина време, мина минута, душата си тръгна, тъгата е тук. Носталгия има, но мене ме няма и
накрая остана кутия сладки и тяло без душа!
© Надя Стоянова Всички права запазени