Подай ръка да те докосна сляпо
и жаден за размиващи се страсти,
бъди до мен, когато никой нямам,
обгръщай ме с фалшивите си ласки...
Защото знам, че няма да те има
в последния ми изгрев и усмивка,
аз знам, че вечна обич няма...
Но когато скрие ме от лед завивка,
ще потърся теб да ме спасиш,
ти да ми помогнеш с любовта,
аз ще искам ти да продължиш
моята борба за красота...
© Ивона Иванова Всички права запазени