Търся моята страна
в карта стара - на стена.
Колко мъничка е тя,
а огромен е света.
Дунав - синичка черта,
във кафяво - планина.
Стара пише, че е тя.
По-надолу - низина.
Седем сини езера
там, във Рила планина.
И Родопа, кат` вълна
тук, до моята ръка.
Ей го Черното море
и селца. И градове...
Бие мойто сърчице,
родното ме все зове!
Толкоз мъничка страна,
но е в моята душа!
И до края на света
българче ще се зова!
© Хари Спасов Всички права запазени