Чак сега ти признавам, прости ми!...
В теб съм влюбен от време онό!...
Преди хиляди още години!...
Изкопаем – едно към едно!...
Оттогава горещо се влюбих,
а проглеждаше още света...
Не, ума си не съм го загубил!...
Бяхме двамата горски цветя!...
И растяхме самотни в гората,
непознаващи другия свят,
с оня крехък живот на цветята
и излъчвахме див аромат... ...