Жестоко окова сърцето ми самотно в тръни...
Не на любов, на война приличаше това помежду ни!
Кървав камък държа в премръзналите си длани, а той отказва да бие...
Върни се поне, върни се при мен за последно да ме доубиеш...
И без това не е живот, това, което подари ми!
Смело увий ръцете си около врата ми без "Прости ми!"
После иди си, точно както дошъл си - като гръм от дъждовните облаци...
И не поглеждай в очите ми, тези за любов молещи просяци...
Жадувам спокойствие, жадувам да мога пак да усетя нещо,
да усетя за последно по плътта си ръцете ти горещи!
Не се страхувай, убий ме! Знам, че няма да тежа на безскрупулната ти съвест...
Колкото и да се опитвах да бягам, разбрах, че ти си моята гибелна участ.