Моята искряща приятелка

28.09.2004 г., 20:57 ч.

Поезия

1619 0 1

* * *

Ела приятелко, ще те прегърна.
На сетни мои сили влей живот.
Блестиш коварно в малката ми глътка,
закотвен в миналото търся брод.

Вриш във кръв от ледени кристали.
С усилие към теб ръка протягам.
Гълтам огъня ти - гърлото запалил,
бълнувам рими, всякакви възхвали.

После всичко бавно се стопява...
Не чувствам, не усещам, не боли.
Целувам те приятелко в забрава -
сърцето ми, единствена разбираш ти.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Tourniquet (Тя)

2005-03-27T15:27:13+03:00

И аз напоследък се каня да потърся тази приятелка за малко утеха и забрава , но все не ми остава време . Стихотворението е много хубаво ! Поздрав .