Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
27.05.2010 г., 22:42 ч.

Моята Луна (пълнолуние) 

  Поезия » Любовна
955 0 6

Градът полегна в дланите на здрача,

 

колите, като стари костенурки

 

отнасят спомените си в хралупи,

 

където спят с отворени очи...

 


Премигват сладко уморени

 

светулките на тънката Луна,

 

като гердан от кламери проблясват

 

и плуват във небесната вода.

 

А времето със сините си устни

 

краде звезди за тъжната си нощ,

 

топурка с миши стъпки по небето

 

и ги подхвърля в звездния си кош.

 

Довечера Луната ще е цяла,

 

събрала цялото ми недоспиване,

 

небето горе мисли за раздяла.

 

Затулям с длан звездите. До изтриване.

 


© Джулиана Кашон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??