18.02.2024 г., 18:34 ч.

Моята майка 

  Поезия
338 10 8
В мъглите на Теночтитлан
съзрях своята майка.
Беше с бели крила и ми каза: Ела
да политнем към миналото...
към старата къща с проскърцващ таван,
навъсен от кълбести облаци.
Да ти дочета онази глава
за Лорна Дун
и Песен за нибелунгите.
...Тя искаше само едно -
да ме предпази от бъдещето...
Познах я - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??