Силна съм, Господи, с твоята помощ.
С малка надежда в големи мечти.
С вярата в утре. С любов, даже във немощ,
дето извира в сърцето и ме крепи.
Въжета корабни станаха дланите,
и тегля ли, тегля живота по ръб.
Здраве ми дай, и във дните най-трудните
пак да летя, а не да лежа, ей тъй по гръб.
Виждаш ли, Боже, как с Тебе съм силна?
Свила във пазвата си доброта.
Нито кълна, нито обиждам, просто обична,
каквато създаде ме, Ти за света.
Казват, магия била съм направила.
На слабите, грешните, Ти им прости!
Твоята заповед не съм забравила,
"Да любя ближните тъй, както себе си".
Утре, когато пак сипят върху ми
тежки обиди, завист, злини.
С Твоята длан, Ти, предпази ме
с любовта, дето света, ще спаси!
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Светлината в душата ти да осветлява пътя ти към доброто!
Поздрави, приятелко!!!