Аз не пиша така - всеки ден по дванайсет куплета.
Имам своята муза и някаква доза талант.
Питат: "Пишеш ли?" Пиша, момичета и момчета.
Все пак, знаете, аз за това съм призван.
Но талантът ми стига за няколко стиха на месец,
пък и музата май предпочита "добро" кафене,
във което ти сипват уиски и звучи тъжна песен
как се пада пред своя избраник възлюбен на колене.
Сантиментът я гони в това кафене моята муза почтена.
Забавлява се яко и изобщо не мисли за мен.
Не усеща, че време лети и че всяка секунда е ценна.
Не запретва ръкави в услуга на страстния фен. ...