thedac (Димитър Драганов)
873 1129
20.08.2017 г., 20:58 ч.

Моята мъст 

  Поезия
286 0 6

Нека боли те, нека боли те!
Връщай се често в близкото минало!
Нашите спомени да изгорят те!
Знам ли, може това да си искала!
 

Помниш ли, бяхме Ромео и Жулиета?
Помниш ли нашите думи стоманени?
Нощта е дома на всички поети,
които са плакали, падали, ставали!
 

В хладната августска нощ се приключи!
Ти сложи края, помни го добре!
Надявам се дълго това да те мъчи,
да кълца сърцето ти като ренде!
 

Нека и ти да почувстваш от моето!
Нека усетиш разруха и страх!
Болката страшна, убиваща волята,
всичко пред тебе да става на прах!
 

Искам да тръшна, да блъсна, да викна!
Да ударя отново по старата маса!
Сърцето ти няколко пъти да стъпча,
без да ми пука как го понасяш!
 

Израснах без тебе, но с тежки борби!
Предимно сълзите присъстваха вечер!
Вместо нормален човек с мечти,
пораснах в студената кожа на мечка!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Димитър Драганов – 18.08.16 г.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! За всичко си има време.
  • Тя ще си помисли за Теди Беър
  • Много гняв! Много! Но, стихът е хубав. Много хубав!
  • В коментара ви под онзи мой разказ срещнах вашите думи, че учителите не получават високи заплати. Съвсем спокойно бих ви изтъкнал факта, че баща ми взима тройно по-малко от един старши учител. Вярно е, че тази професия стана изключително трудна. Образователната система се нуждае от пълно преобразование, за да поеме по възходящ път. Проблеми има навсякъде. Според мен, учителите взимат достатъчно прилично месечно възнаграждение, за което някои хора само могат да си мечтаят. Това, че на тях вече не се гледа с толкова добро око, е съвсем друг въпрос. Въпрос на политическа система, въпрос на морални ценности, налагани от медиите и властимащите. Пропуските са очеизвадни...
  • Стихът ми е искрена изповед, изтръгната от най-съкровените кътчета на сърцето ми. Нормално е в живота на всеки човек да се появи любовният трепет. Неслучайно произведението ми ви звучи ,,клетвено'' и ,,силно'', защото любовта за мен се свързва единствено с тъга. За дребните ми осемнадесет години се сблъсках три пъти с нея. И трите бяха неуспешни... А съм толкова чувствително момче, чието сърце е преизпълнено с любов... Всички тези провали ме натъжиха достатъчно. Чувствам, че съм с психика, присъща за 40-годишен мъж. Адски изморен съм. Предполагам, че сте забелязали моята прекалена сериозност, която намира отражение в поезията и прозата ми. ,,Демоните в мен'' е типичен пример за онова, което ме тревожи, онова, което моделира нормалното ми ежедневие във филм на ужасите. Това не се приема от обществото, което смята, че младите хора трябва да бъдат щастливи и жизнени. Понякога изпитвам страх да се изразя, защото чувствам, че ще бъда анатемосан заради написаното.
  • Звучи клетвено и силно, "в студената кожа на мечка" ми дава някакви асоциации за закрила и грижа, въпреки че е кожа, мечките са изключителни майки закрилници и никой не закача мечка с мече . Тук вероятно си имал обратното предвид, но въпреки това, стихът ти е изтръгната от сърцето изповед. 🍀
Предложения
: ??:??