Моята номинация

Звъня от много далече,

и се чудя дълго вече,

как ти беше името скъпи?

Повтарях го на ден по сто пъти,

но май само първата година,

а от тогава толкова време мина.

Стреснах се от твоя глас,

а някога бях в захлас.

Дори не можах да проговоря

и реших... да затворя.

За миг онемях

и се осъзнах.

В живота ти да се бъркам,

мислите ти да обърквам?

Упреци не ми се слушат,

а те там...да се гушкат.

Достатъчно сама се борих,

мъжките страници затворих.

Аз не съм същата..

Друга ти е в къщата.

Ако не ти е на сърце,

съдбата е в твои ръце.

Всичко се промени,

времето ни раздели.

Имало е навярно сълзи,

сигурно са останали следи.

Имах не малко премеждия,

от много неща лишения...

Оставаш в моята номинация!

Но дали аз съм твоята грация?

Не знаем нищо един за друг,

само, че не си мой съпруг.

Да сме мислили навреме,

сега ще бъде само бреме.

Да останем с хубавите спомени,

пуснали в душите ни корени.

Защо ли се лети,

по чуждите страни

и Родината се замени?

Българското се измени.

И така, ни риба ни рак,

но с голям мерак!

Без много да се умува,

на кого ще се слугува.

Не е ли това саможертва,

наистина ли се напредва?

Където ти е хвърлен пъпа,

натам ти е пътя!

Родината,

е като първата любов!

На компромис си готов!

Другото е измама!

Другата любов я няма!

И колкото и да си настрани,

все за нещо ще те заболи!

Доверието се загуби.

Вековната

примиреност ни погуби!

Живеем с мисълта,

за готова свобода,

но не става без любовта!