МОЯТА ПОЕТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ
Дарбата ми реши да си подреме,
поезия във първа младост не роди,
а чака дълго, много дълго време
тя детски стихчета във рима да реди.
Внученце роди се – чернооко, мило,
първа радост бабина, радост и любов.
Огън мощен във сърцето ми запали
и откликна то на поетичен зов.
Внучето растеше здраво, обичливо.
Всяка среща с него раждаше нов стих.
С второто си внуче – весело, игриво ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация