Моята роля
Навън е паднала тежко нощта,
студът разперил е над мене крила.
И като лудите без посока вървя,
загубил пътя към своята мечта.
Правех се на това, което не бях,
и с лъжата си все нагоре вървях.
Mного печелих, но и много загубих,
че и сърцето си без пощада продадох.
За пореден ден се качвам на сцената,
за пореден път поемам ролята.
Слагам маската и забравям за себе си,
играя часове, но не със своето лице.
И колко трудно е... никой не вярва в това,
да се усмихваш през онази покрита тъга.
Обръщам се с гръб и пада сълза,
която покривам, без да оставям следа.
Не искам да показвам пред вас слабостта
на една ранима мъжка душа.
Ала такава е, за жалост, моята съдба,
в образ изкуствен пред вас да играя.
И до края така продължава,
когато вече завесата пада.
Тогава ставам просто човек,
загубен без своя изкуствен портрет.
© Владимир Петков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
вярно е, но малко са хората играещи себе си !
-
Всички играем роли. Всички се представяме за някой друг на тази сцена живота, но само този, който играе себе си и се осмели да бъде човек, бива извикан на бис!!! Поздрав! 6+
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
