Моята светлина живее от твоята.
Аз съм като луната - само отразявам
светлината на слънцето...
Като огледало,
пред което си се спряла
навярно за малко -
само за да се огледаш...
и да отминеш.
Нямам рамка, подходяща за теб.
Нито бои, с които
да те нарисувам сполучливо.
А и не съм добър художник -
по памет не умея да рисувам.
Защо просто не поостанеш?
© Калоян Кънев Всички права запазени