radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
17.09.2008 г., 20:34 ч.

Моята сълза 

  Поезия » Любовна
580 0 2
Моята сълза

Тръгнах си сама в мрака,
нямах избор - затова,
а ти ми каза, че ще ме чакаш
и няма да предадеш любовта...

Целуна ме и ми обеща,
че друга няма да целуваш,
че само аз ще съм в съня
и друга няма да сънуваш...

Така си тръгнах с мъка искрена,
но ти успя да ме успокоиш
с думите, че за тебе съм единствена
и с друга няма да ме замениш...

...

Мина много време, но се връщам,
да сложа край на мъката тежка
и пак силно да те прегръщам
и да те обсипвам с целувки нежни...

...

Минах покрай твоя дом,
но там друга целуваше от сърце
и как да онемее моят стон,
щом те видях с дете на ръце...

Сърцето ми разкъсано заплака
с неутешима и нестихваща тъга,
а ти просто не ме дочака,
забравил си ме, колко наивна съм била?!

Погледна през прозореца и ме видя,
но помисли, че само ти се струва...
... с цялата си обич ти пратих моята сълза,
да ти напомни, че аз все още съществувам...

22.08.2007

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Симона!

    Жалко е, но се случват такива неща! Когато го няма любимия човек, а ти се нуждаеш от любов и подкрепа е нормално да я приемеш когато някой друг ти я предложи или сам да я потърсиш и от тук се поставя началото на големите страдания...
    В този мой стих не обвинявам мъжа - на всеки може да се случи, но може и да има и той вина, също и жената е виновна, защото тя заминава!
  • Чувствено...много натъжава...дано не е вдъхновено от истина...=)
Предложения
: ??:??