rumbic (Руми)
330 4589
2.04.2009 г., 10:37 ч.

Моята усмивка 

  Поезия
1027 4 6

Не виждам нищо във далечината,

за мен отсреща всичко е мъгла,

а искам да докосна светлината

и слънчев лъч да влезе в моята душа!

 

Не мога да усетя топлината,

а идва пролет,  идва радостта.

На хората да вникна във сърцата... не мога,

леда остава цял в студа!

 

Понякога от мъка ще се пръсна,

защо е толкова объркан този свят!?

И как на всички бързо им омръзна

да бъдат истински! Но... няма как!

 

И все пак вярвам в истинските мигове

и оценявам малките неща.

Защото даже само със една усмивка,

ще се докосна и до най-закоравялата душа!!!

 

 

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Неувяхваща, красива поезия! Поздравления, Руми!
  • Благодаря ти, приятелю! От сърце!
  • Антоан!!! Десет години назад ме върна... гледам и се чудя, на кого ли е това стихотворение дето meteor (Blake) го е коментирал, пък то било моето!!! Благодаря!!!
  • Древни мъдреци твърдят, че усмивката отключва заключени врати...
    Докосващ, елегичен стих! И в същото време дарява оптимистично послание! Поздрави! Бъди щастлива!
  • ОК. благодаря ти Таничка!
  • Руми - за мъглата - мъглобран... Усмихната бъди...


Предложения
: ??:??