rudin (Иван Христов)
858 1444
26.03.2013 г., 7:09 ч.  

Моята внучка 

  Поезия » За деца
1791 0 4

 

Моята внучка все е засмяна!

Скача в кревата, прави шпагат.

Тича из двора в цветна поляна –

с нея щастлив съм и съм богат.

 

Моята внучка десет подкара,

а си остава детска душа.

В ден като този, той – годежара

ще я поиска, знам, за жена.

 

Аз ще се сърдя, че ме напуща,

но пък си мисля и не греша –

ако обуя спортни обуща,

с Витоша близка ще се теша.

 

Тя отдалече ще ми помаха

и ще ми каже мили слова:

„Дядо, внимавай, че във гората

мечка ли срещнеш, беж през глава!”

 

Моята внучка все е засмяна!

Скача в кревата, прави шпагат.

Ех, ако има път към промяна

тъй като нея да съм крилат?!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??