3.08.2008 г., 19:47 ч.

Моята врата 

  Поезия
606 0 3

          Моята врата

 

Питам се защо по-пътя

си не продължи, а спря

пред моята врата?

 

С какво ли погледа ти

задържа потъналата

в прах ключалка, и

откъде ли ключето се

оказа в теб...

 

Не трбваше да я отключваш

и да поглеждаш в тъмнината!

Ти пусна светлината, но с

нея влезе и тъгата.

 

Сега те моля, ти

върни се, заключия пак -

аз искам да остана в тъмнината,

сама ми е така добре.

 

А ключето го задърж

при теб, не искам

друг да го намери!

 

За теб, Мило!!!

ОБИЧАМ ТЕ...

© Симеонова Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??