Моята зима
Разбрах, че я нося във себе си
откакто съм се родила
и не заради преспите сенчести,
а заради душата ми дива.
Безбрежно бяло, проблясващо
е зимно поле необятно,
и тъжно е, все очакващо
стъпки бездомни и лято.
И случва се, знам, през бурите
пъпки когато погаля,
те в сълзи да се превърнат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация