Раздели се пътят ни,
ти тръгна напред, а аз...
аз къде съм, не зная!
Ти навеки ще си моята звезда.
Ти винаги ще бъдеш моят блян.
Ти и само ти...
Енигма бе моята обич,
а ти към мене беше равнодушен,
недопустима беше между нас любовта!
Обичам те...
Завинаги...
Прости ми...
Думи други нямам!
© Кристина Илиева Всички права запазени
...
а това, което прочетох току-що - става повече за личната ти поща .... за стих - почти не - в този вид.
Опитай да го промениш.