5.02.2019 г., 23:33 ч.

Мрачини 

  Поезия
5.0 / 2
423 0 1
Оловносиви небеса,
под тях денят потъва,
там птици не летят -
крилати риби плуват ...
В моята затънтена душа
аз се блъскам без посока,
доброто диря, а настъпвам зло -
катеря своята Голгота ...
Още малко ми остава
до тези мрачни небеса,
като риба там ще плавам
с пораснали от мъката крила ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Предложения
  • Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
  • Подмини ме, Любов, подмини, нелюбовно от тебе се пазя, че през всичките минали дни, всяка ласка стер...
  • Ще бъде ден. От тези, във които земята е гореща като жар. Конете парят морните копита и търсят хлад ...

Още произведения »