Черен грим, размазан,
стичащ се бавно по лицето...
Поглед, зловещ, някак празен,
мрачни облаци, сблъскващи се в небето…
Очи, насълзени, поглед влажен…
Коси, грубо разпилени,
ръце, изцапани с кръв червена,
момиче без сили,
с душа наранена!
Държи в ръцете си чаша, пълна със сълзи,
вместо уиски!
Всичко това събрано от разбити мечти…
Седи на бара и гледа как сваляш другата с очи…
Гримът се стича…
Сърцето се обрича…
Душата бяга, тича…
Това момиче вече го няма,
всичко е една бездънна яма…
Тялото лежи в гроб студен,
лицето тъжно, пребледняло,
с дъх леден…
Момичето го няма, защото се е поболяло,
от любовта, до болка копняло…!!!
© Усмивка Всички права запазени
Любовта не бива да убива,
а да носи радост, с обич.