Вали навън и кърваво е вътре
- сърце разгръща спомени печално.
Нощта е тъмна
- муза за поетите, изгубили се в
търсене сакрално.
Живи има, мъртво спящи,
умрели тягостно сънуват за живота.
Груби стъпки да прокара някой,
няма никой в тъмнината нощна.
Мъгла закрива светлите прозорци,
замрежава погледа, губи им акъла,
още има оптимисти и мечтатели, ще
ги има ли и до’де свят светува?
У мене цяла вечер мята се сърцето,
умът олово, мислите порой.
Часът е четири, а мен ми се будува
- мъка, мъка, д’оде си струва?
Разгледах всички стайни ъгъли,
виждах сенки, отразени силуети,
изпадах пак в лабиринтни безизходици,
заблуди чести в житейските несгоди,
но до'де в заблуди всекиго живее,
да се заблуждаваме до'де всекиго умее?
© Без име Анонимна Всички права запазени