Всичко е грозно, всичко гори,
но точно така ти го сътвори.
Мижав и гнусен, долен човек
с алчност голяма, колкото век.
Винаги попадаш ти на върха
с голяма репутация и във стила.
Постоянно повтаряш, че на всички си верен,
а дълбоко във душата си толкова черен.
Изкарваш си хляба само с лъжа.
Хора се хранят и спят под дъжда.
Войните са твоя любима игра,
но на никой ти, за жалост, не подаваш ръка.
Толкова черен.
Ужасно мизерен.
По-добре умри
и всички нас освободи...
© Кефор Потрати Всички права запазени