26.06.2007 г., 12:22 ч.

Мрак и светлина 

  Поезия
803 0 3
Тъмнината сякаш дебнеше,
а светлината се криеше.
Пристъпих под луната,
за да се здрависъм с мрака.

Подаде той десница
на моята душица
и зърна светлина,
никога не докосвала моята душа.

Потръпна разколебано,
надникна в очите -
искаше да зърне отрано
на предателството косите.

Стоях там, ей така,
а мракът търсеше светлина -
точно там, където
имаше единствено тъмнина.

И така, аз дъщеря
ни на мрак, ни на светлина,
живях сред сивота.
Ту сред зрак, ту сред зора!

И там, просто така,
сгушила плахо морни крила,
тихо почиваше мойта, една,
едната единствена истина за света

© Танцуващо Небе Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??