МРАК И СВЕТЛИНА

Стопи се слънцето,

изгря луната,

запалих свещите

да стопля си душата...



И тъй, зачаках...

но уви, студено беше,

тя -топлината беше отлетяла

и лед душата беше обладал.



Смалена, жалка и премръзнала

се греех аз на свещите,

болеше ме от студ, но пак се молех

да стоплят мислите ми те.



И ето, чудото дойде -

свеж, дързък вятър близна ми косата,

събудиха се сетивата

и мракът, и студът отстъпиха пред светлината.



Запалих слънцето

и духнах свещите,

стопих луната

и стоплих си сама душата.