19.10.2007 г., 20:22 ч.

Мракът всичко обгърна 

  Поезия
1023 0 4
Очите ми мракът ги обгърна,
в тях - стъклена празнота,
с тях - търся те да те прегърна,
но мракът ги дари със слепота...

Сърцето ми мракът го обви,
без него - виждам своя гроб,
от него - останали са тръни и бодли,
мракът го превърна в роб...

Душата ми мракът я обзе,
над нея - дали някой ангел все пак бди,
за нея - скърби някогашното дете,
но стига, край! Мракът победи...

За какво са ми очи?
Виждат само тъмнина!
За какво ми е сърце?
В него има само празнина!
За какво ми е душа?
Поне тя да е на свобода!

© Любомира Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно! Много ми харесва начина, по който успяваш да превърнеш мрачните мисли в произведение като това. Трансформираш болката и тъгата в нещо толкова красиво, до което имаме възможност да се докоснем. Продължавай да работиш все така, имаш потенциал върху листа ^^ 6+
  • меланхолично... и обречено... Красиво е.
  • хареса ми!
  • страхотно е
    продължавай само така
Предложения
: ??:??