МРАВКА
В полето аз видях мравчица малка
как мъкне сламчица - за нея цяла греда.
Щях да я смачкам, таз точица жалка,
сред тази висока и избуяла трева.
Вместо това във земята вкопах се.
Тази сила в телце-трошичка ме порази.
Когато във къщи аз озовах се,
спомняйки си, влага очите ми просълзи.
Не е ли тя добър пример за мене,
достоен, мъдър съвет и поука добра?
Кога тежко е житейското бреме,
да не проклинам своята горчива съдба?
Да намеря у мен сили незнайни
и товара си тежък леко да понеса.
С ведър поглед към простори сияйни
да вярвам, че с успех и аз ще допринеса:
"На своите близки - помощ безценна.
На хората около мене - добро.
Със силата на духа си безмерна,
понесла без ропот и свойто тегло."
Накрая аз да достигна целта си,
оставила кротко заветни товар.
Склонила на мъжко рамо глава си,
да бъда щастлива до своя другар.
© Анка Келешева Всички права запазени