29.03.2017 г., 13:29 ч.

Мравуняк 

  Поезия » Гражданска
346 0 0

Бързи стъпки по паважа крив.

Тракане на множество крака.

Пъплене по коридор из лабиринта сив.

Поглед свит във висока шушкава яка.

 

Скоростно придвижване за време,

до и между черни точки из града,

мъкнещ всеки, собственото тежко бреме,

като малка блудна мравка, търсеща зрънца.

 

Ставане и изпълзяване по график,

из панела сив до престарялата кола.

Късане на нерви, псуване и свирене в трафик,

разписан навик, пулсиране в работната среда.

 

И колелото се завърта всяка вечер.

Моторът спира, за да тръгне сутринта.

Трескавият поглед сякаш става малко по-човечен.

Дали не вижда задушената сред сиви облаци луна?

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??