Мразя те, когато ме прегръщаш с парещите от любов ръце, когато шепнеш мили думи и търсиш моето лице. Мразя те, когато търпеливо чакаш да те погледна с малко топлина. Върви си, аз не ще съм твоя, само ще те нараня! Мразя те, когато се опитваш да стоплиш моята душа, тя никога не ще е твоя - потънала е в самота! Мразя те, когато ме сънуваш, когато ме търсиш в нощта... Върви си, няма да си го простя!!! Мразя те, защото ме обичаш, защото в мечтите ти съм АЗ. Моля ти се, забрави ме, не познавам любовта...!
Чувствено, искрено и естествено.
Има много чар в тези стихове, така изчистени и ясни,
звучи много откровено, това ми допада.
Колкото до самата тема- да отблъснеш любовта, защото си привикнала със гордата самота, защото те подтиква към слабост и към промяна, да противоречиш на себе си, водена от чувствата , който се размиват-силно е. Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Има много чар в тези стихове, така изчистени и ясни,
звучи много откровено, това ми допада.
Колкото до самата тема- да отблъснеш любовта, защото си привикнала със гордата самота, защото те подтиква към слабост и към промяна, да противоречиш на себе си, водена от чувствата , който се размиват-силно е. Браво!