Търкалям диска на живота
в безкрайния житейски път.
Катеря непозната кота
и все очите ми не спят.
На четири ги тях отварям,
че плаша се от знака "Стоп!".
Със живи хора разговарям.
Не искам да ме среща поп.
Аз знака "Стоп!" не го милея.
Той значи края на живот.
След него ще се запилея
по синия небесен свод.
Че горе няма пътни знаци
и няма полицай на пост.
И там-в съзвездие "Близнаци"
ще бъда вечният им гост.
© Никола Апостолов Всички права запазени