9.08.2020 г., 0:26 ч.

Мрежа за мисли 

  Поезия
906 4 10

На разсъмване в пазвата

три змийчета изпуснати,

люто съскайки, казваха:

най-умееш изкусно ти

да ухапеш надеждата

с раздвоен от гнева език,

да разкъсаш одеждата

на съня със смразяващ вик.

Вледеняваш усмивката,

изстудяваш кръвта за миг,

а плътта под завивката

се сковава в ръката ти.

 

Преброиш ли поне до три,

озаптиш ли змийчетата,

ще се съмне в слова добри,

ще забравим отнетото.

Уловиш ли си мислите,

оплетеш ли ги в мрежата,

градоносно надвиснали,

електрично наежени,

ще се свият със съсъци

под гнета на въжетата

и последните сблъсъци

ще увяхнат в решетото.

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??