16.04.2021 г., 0:43 ч.
Мръснобяло капричио
Времето изля олово
в часовниците,
в последния час от годината.
Зася ливадите с изкуствени макове,
обремени със зелен хайвер рибите.
Заключи всички спешни въпроси
в бастилия,
на върха на Килиманджаро.
Пусна ключа под лавина от отговори
и облече планетата в мръснобяло.
Изригна в зловещо слънчево затъмнение,
възцари хелия за рай на птиците.
Обрече ги да гледат отвисоко гнездата си,
пеейки посинели от инфантилност.
Разказа на всички послушни момчета
за едно джудже и седем снежанки.
Изпрати покани на порасналите момичета
за бал с шампанско и столетници жаби.
Тръсна грива край разцъфтелите вишни
и им устрои бляскаво погребение
с вино от собствените им венчелистчета,
и венци от чуждо бдение.
Измести севера в тропиците на козирога,
засекрети изнамирането на огъня.
Изпи чаша змийска отрова
и зачака някой да се примоли
за възкръсването на вишните,
за разновидност на кислорода,
за компромисен вариант на бялото,
за една жива стрелка в часовника.
Зачака трескаво и взриви вулканите
със страстта на авторските си еротизми,
но светът, щастлив в мръснобялата си индиферентност,
му се присмя с недвусмислен цинизъм.
© Ирина Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не бях чела до сега, такова описание на съвременния човек и живота който живее.Цветовете които вижда над себе си, като в полусън и после излизане от това състояние, като какавида, превърнала се в красива пеперуда.И още купища асоциации, при повторно прочитане! Поздрав!
-
Хахахаха, Ицо! Съсипал си се, бе момче 🤪 Приятен релакс!
-
Ха-ха, да, това за мозъка беше много добро :D ! Ире, ти пусна сълзица, пък аз до "малките" часове упорито рових из "Замунда". Издържах стоически
. Не открих точно "едно джудже и седем Снежанки", ама попаднах на доста подобни (само броя на снежанките и джуджетата варираше- даже на моменти надхвърляше 8 :D )... Та, такива ми ти работи, от торент на торент сега клюмам недоспал пред компа... Със зачервени очи като на оксидженист... И с мускулна треска на едната ръка :D ... Айде, отивам да релаксирам. Цял уикенд ... -
Дочка🙂🥀
-
"за компромисен вариант на бялото,
за една жива стрелка в часовника."
!!! -
Лека нощ, dottore Гедеон!
Сънувах те с рапира дълга и на кон!
Но и спринцовката звучи лирично.
Дори, да кажем, малко по-прилично 😊🌃 -
Ицо, ако следваме логиката, че всеки обича това, което му липсва, то аз по същия начин, който си описал, си приготвям мозък и го обожавам!😀 Оня филм всички сме го гледали. Колко носталгично ме настрои, момче! Пуснах сълзица 😅
Роси, идеята ми е тази, че лудостта, психопатията и абсурдът в болните мозъци, които лазят по тази земя, понякога са заразни. Дотам, че да опровергаят нормалното съществуване и да внушат алогизма като норма. Нещо такова😊
Гедеон, и аз го нося този овчи ген.
Така че мисля, ще се разберем!
Но ти пази го този антидот,
защото туй не е последният ни ход!☺️ -
Хубаво е! Аз не бих казал, че е алогично. По-скоро- сюрреалистично (обичам сюрреализма- дава толкова много творческа свобода и поле за изява )... Мдааа, “едно джудже и седем снежанки”. След като в ранна тийнейджърска възраст изгледах култовия филм с, ммм... как да се изразя...”по-особено” (хъ-хъ) съдържание “Снежанка и седемте перверзчета”, мислех, чи съм видял всичко в тоя живот :D . Ама-едно джудже и седем Снежанки! Ей туй си струва да са проучи! Айде, отивам да отараша торентите в “Замунда” (от чисто любопитство, разбира се, и с откривателска цел- пууу, мамка му!, направо кат' един Колумб са чувствам :D ). Току виж изскочило нещичко по темата. В краен случай, ако не седем, и на три Снежанки шъ съм доволен (една брюнетка, една блондинка и червенокоска )...
П.П. Обичам и хайвера. Препечен. В тигана. С масълце. И леко осолен. И поръсен с черен пиперец. Идеално мезе за бира ... -
Ирка, наистина си различна и това ми харесва много! Стихът ти е като лавина - пада изневиделица и те затиска. Да има алогизми, но мен точно те ме впечатлиха. Днес животът стана толкова различен, че излезе от рамките на логичното!
-
Уби ме! Край!
Но как да те намразя,
когато Фугу щръкне от устата ми!
Поне го извади, преди да кажеш,
че в лакомията съм се самозабравила!🤪
Виждам, Гедеон! Ще го понеса стоически☺️ -
Усмихваш се.
Хайверът чер
е залепнал
по зъбите ти.
Подавам ти
клечки за зъби
от риба Фугу. -
Ама ,Гедеоне, не може така-гърди, бедра и прочее! Или гастро, или строг секс. Аз споменала ли съм друго, освен хайвер? Нищо! Ти какво си разбрал не ме е еня 😂
Дени, много му прилегна, просто 🤭
Иво, погледнато обективно, няма нищо извън стихото. Не ме съсипвай без време 🤫 А иначе, не знам, но имам моменти, в които съм различна и това ме радва. Иначе чак сама си доскучавам 😉
Пишете, момчета. Ще ни е интересно да четем. -
Хахахах , ох, коментарът на Иринка за Вальо...
-
Хахаха, то и Ирито не сте го виждали. Знам ли, дали няма да отпрашите с черния хайвер в неизвестна посока 🤔🤭
Дай ми го насам, dottore!
Дай да го усетя вътре!
Черен, хлъзгав, вкусен, мазен
тоз хайвер зрънце по зрънце!😋 -
Хахаха, Иво!?
Повлияна от теб, наподобявайки те. Това звучи почти интимно, човече!
В индиферентно има една безнадежност, която не може да бъде разбита и с чук. Необратим процес, по моему и само за това стихо
Давай, пиши да видим какво имаш да казваш. А аз през това време ще пусна едно почти детско стихче, да видим дали и то ще ти прилегне така
Гедеон, благодаря. Можем и тримата да го обходим това...Килиманджаро
С черния хайвер нямам проблем. Нито с черния шоколад, нито с черния сатен 👅
Много сте сладки!🌹 -
Около мен се стеле перушина
и вее жълт, сахарски пясък.
От спалнята стърчи пружина.
Във банята се чува плясък.
Това е зона на комфорт, другари!
Много ме развеселихте! И под/въз/будихте музата ми🥳🤩💋 -
Много опит виждам тук, Ирка! Личи си, кой е ял със супени лъжици черен хайвер, и знае, че той наистина е със сиво-зеленикав оттенък! 😀😘
-
Мръсно,
но бяло...
Бяло,
но мръсно...
Хем е приятно,
хем някак си гнъсно...
По женски -
хаосът в ред.
По мъжки -
на нож по пет...
Сериозно - хареса ми. -
Яааа.... и по един кроасан 🥐🍫☕🥳Мина ми☺️
-
Нещо те е прихванало. Я, да ти сипя едно кафе☕, че да ти мине
-
Абе тука съм една въртоглава с паднал бретон и крив мерник, ама карай... Състояния 🤪☺️
Привет, мацки. Логиката е скучно нещо🥳 -
Нападнала те е музата, Иринка. Харесах.
-
А...логично. Жена... Логика... ?Логика, жена 😂😂😂😂
-
Когато някой позволи да го обрекат на мръснобяло съществуваше, едва ли е особено логичен.
А иначе, това стихо не знам защо е написано. Да приемем, че е просто каприз, дори недомислие. Привет, ранобудници🌞☕ -
На мен мноого ми хареса. Кеф 😂
-
Интересен опит за поезия на абсурда. Ако се махнат алогизмите може да стане добро.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Затова винаги ми е интересно да чета коментарите и не само. От тях научавам повече отколкото съм искала да кажа, виждам се триизмерна и съм по-наясно със себе си. И всичко това, в най-добрият смисъл, дори когато се е случвало да има разногласия