Бях празен!

Бях празен отвътре!

Не чувствувах нищо!!

Нямах воля за живот,

но и нищо не ме мотивираше.

Животът ми е празен, скучен, статичен!

Разбирайте - динамиката липсваше,

нямаше движение,

нямаше гориво (скъпо е).

Не бях измъчен,

но празнотата в мен

трябваше да се запълни.

Тя ме изяждаше. Тя ме изцеждаше!

Отегчавах се.

Опитах да я запълня с философски учения!

Вярно е - някои помагат,

но не са отговорът.

Наистина нещо липсваше!

В мен имаше бездна,

черна дупка,

не можеща да се запълни.

Приятели? Не! Такива неща не могат

да запушат пастта на Левиатан!

Любов? Пиш ми яжката!!

Отдавна не вярвам в теб!!!

Тогава се помолих за нещо върховно!

Нещо, което да накара боговете да замълчат!

Което да усетя,

което да ме стопли!!

Което да ми преобърне живота!

Което да ме доближи до Вселенската хармония!!!

Което да сломи и най-силния воин!

Което да ме накара да усетя живота!

Което да го осмисли!

Което да е съвършено красиво - 

без нужда да бъде променяно!

Тогава майка ми се сети,

че в кухнята има нещо - 

нещо, което обожавам,

на което винаги съм се възхищавал!

Което обичам повече от всичко на света!

То беше топло, пареше, гореше!

Стопли ми сърцето!

Запълни бездната, черната дупка, пастта на Левиатан!

Огря целия космос!

Да, нищо не можеше да се сравни с него!!

Пир за душата!

Това ми трябваше!!!